Блогът на teodoradimitrova :: Знаех само, че ще сгреша отново

Постинг

13.04.2014 08:06 - Знаех само, че ще сгреша отново

Автор: teodoradimitrova Категория: Лични дневници

Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.04.2014 08:08

Свечеряваше се, а още не бях взела решение - да сложа края или не. Часовникът безмилостно отмерваше времето, а с всяка изминала минута сърцето ми се свиваше и ставаше все по-трудно да мисля за нещо друго. Знаех само, че ще сгреша отново. Извадих три рокли от гардероба, които така ревностно пазех за някой специален случай - а какъв по-специален от вечерта на нашия край? Исках да блестя. Да видя онзи поглед, с който ме желае. Да подчертая всяка извивка на тялото си, по която полудява. Исках да ме иска както първия път, да ме ревнува както всеки път, да ме търси с очи в тълпата, щом ме изгуби. Да изпива устните ми жадно, само с поглед, а щом ръцете ни се докоснат, да го запаля... Но коя да облека? Кой цвят би описал края? Невинно бяла бях на първата ни среща, толкова щастлива и безгрижна.. Червено носех до сега. Една жена, когато е желана, чувства се уверена в червено и така първична е.. Но когато си отива.. любовта трябва да е в черно. Облякох черната си рокля, гримирах си очите в черно, за да скрия тъгата в погледа. Обувки с висок ток, че и без друго ще се чувствам жалка, смачкана след тази нощ.. Излязох и разсеяно запалих колата. Мислех си какво ли мога да му кажа.. Знаех само, че ще сгреша отново. Когато очите ми срещнаха неговите, сякаш изтръпнах. Той ме огледа бавно, от глава до пети, усмихна се лукаво, както всеки път, когато искаше почувствам, че му принадлежа.. но дори не подозираше, че тази нощ бях тук да сложа край.. Все същият сценарий се разиграваше за кой ли път пред очите ми. Наоколо виждах само жадни женски погледи, които крадяха от неговите, жадни женски ръце, които се допираха в неговите. И един поглед, който следеше мен - неговият! Обичаше да гледа как го ревнувам, обичаше да ме кара да се чувствам незначителна, отхвърлена, забравена. Обичаше да си играе с мен. А и на мен ми харесваше да си играя с него на котка и мишка. И тази нощ... Знаех само, че ще сгреша отново. Времето сякаш бе спряло нарочно, мъчително удължаваше агонията ми, а след всяка следваща глътка, мартинито ми горчеше все повече и повече.. С приятелката ми бяхме седнали на бара и само наблюдавахме. Отегчително. Нямаше какво да се види в нашия град, но и без това аз бях дошла тук единствено да сложа края между нас. Края на една щастлива илюзия. DJ-ят сякаш реши да ме довърши пускайки нашата песен. Погледнах го да му кажа наздраве и наум просто си изтананиках нещо от някаква песен " ..давай да полеем, че не съм жена за теб.." , след което просто извърнах поглед, защото той така и не ме погледна. Дали беше забравил, че това е нашата песен!? .. Едва ли, просто егото му не му позволи да се обърне. Видях го само как се изнася с едно момиче по стълбите и реших, че всичко е изгубено.. че и днес няма да успея да приключа с него.. едва ли ще се върне.. Но ето, че след малко се появи и с изненада видях, че идва право към мен. Не чух добре какво ми каза. Само долових.. : " последвай ме" .. и .. Знаех само, че ще сгреша отново. Загубих го в тълпата, но така или иначе знаех на къде да вървя. Беше студено, а не си взех якето, потръпнах на изхода. Помислих си "той ще ме стопли" .. а после като шамар ме удари мисълта, че съм тук, за да сложа край! Затова побързах да изляза. Със ситни стъпки тръгнах към паркинга. Дишането ми се ускоряваше и пулсът ми зачести. Приближавах към целта и .. Знаех само, че ще сгреша отново. Беше там. Пред колата. Вече ме чакаше. Погледнах го и спрях на крачка от него, а той ме издърпа рязко към себе си. "Хайде коте, да си ходим вече, скучно е". Погледнах го и му повярвах. Започнах да се чувствам безсилна, разколебана.. и най-лошото - Специално Желана! Знаех само, че ще сгреша отново. Прибра ръцете зад гърба ми, така че да не мога да му бягам и ме целуна. Негодникът ме целуна! Толкова страстно, че да му повярвам, да ме запали, да ме излъже, че желае само мен! Че няма друга освен мен! И аз вече.. Знаех само, че ще сгреша отново. Влязохме в колата и попитах: "на къде". Той отново каза само - "карай към нашето място", а аз точно от това се страхувах, но потеглих. Знаех само, че ще сгреша отново. Не можах да му кажа нищо, а нощта свърши по първи петли.. Отложих края за утре, когато.. Знаех само, че ще сгреша отново...

Нагоре